Достъпът до качествени абсорбиращи продукти е от изключителна важност за хората, страдащи от уринарна инконтиненция в България. Около този извод се обединиха участниците в Кръглата маса по проблемите на инконтиненцията, която се проведе вчера в София и беше организирана от Асоциацията за хора с проблеми на пикочния мехур (АХППМ).

По данни на Асоциацията около 42% от жените у нас страдат от някаква форма на инконтиненция, което прави над 900 000 души. Най-засегнати са жените между 40 и 60-годишна възраст, а около 30 000 жени страдат от тотална инконтиненция. За всички засегнати от проблема той означава силно влошаване на качеството на живот – намаляване на физическата, социалната и сексуалната активност, на трудоспособността, необходимост от домашни грижи, отрицателно влияние върху психиката.

В същото време далеч не на всички пациенти може да се помогне с хирургическа намеса, каза Людмила Стоянова, председател на АХППМ. При една от най-разпространените форми на заболяването сред жените – стрес инконтиненцията (изпускане при кихане, кашляне и физически усилия), често пъти хирургическата намеса е нежелателна по финансови причини, допълнителни усложнения с възрастта или поради нежеланието на голям брой от пациентките да се подлагат на коремна операция. Според д-р Валентин Иванов от Първа АГ болница, при пластиките, които се правят, за да се реши този проблем, се наблюдават много рецидиви, както и странични ефекти като ретенция на урината например. По-успешни в това отношение са т.нар. слингови операции (поставяне на лентички под уретрата). Те обаче са твърде скъпи за повечето нуждаещи се жени, каза д-р Иванов.

Според проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), тежката форма на уринарна инконтиненция е най-честата причина за институционализация, която сама по себе си винаги представлява по-голям разход за бюджета, отколкото осигуряването на условия за такива пациенти да останат в домовете си. Ето защо, според нея, целта на обществото би следвало да бъде да осигури на хората в подобна ситуация такава подкрепа, която да им позволи да останат в дома си, а достъпността на абсорбиращи продукти в този случай е решаващ фактор. Проф. Маркова даде за пример редица държави от ЕС, включително от района на Централна и Източна Европа, в които абсорбиращите продукти са част от позитивния списък на съответната страна. Чрез него в тези държави се реимбурсира разнообразна гама от продукти според вида на инконтиненцията и тежестта на проблема. Председателят на БАПЗГ направи препоръка НЗОК да финансира по три памперса дневно поне за хората с най-тежка форма на инконтиненция, които в България са около 80 000 души.

На Кръглата маса бяха обсъдени и начини за превенция на този социален проблем. Проф. Митко Цветков, председател на Българското урологично дружество, посочи като рискови фактори за инконтиненция бременността и раждането в напреднала възраст, менопаузата, наднорменото тегло, захарния диабет, хормоналния дисбаланс, напредналата възраст и деменцията. Според него добрата информираност по проблема може да предотврати и намали тежестта му за много хора. Препоръчително е намаляване на наднорменото тегло както и здравословен начин на хранене, при който се избягва червеното месо, хляба, газираните напитки и се увеличава консумацията на плодове, зеленчуци, картофи. Не на последно място инконтиненцията трябва да престане да бъде тема табу, за да се подпомогне решаването на този проблеми, който по своята честота вече надминава социално значими заболявания като диабета и астмата.

Освен уролози, гинеколози и невролози, в Къглата маса по проблемите на инконтиненцията се включиха представители на неправителствени пациентски организации, народни представители от Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика, експерти от Министерство на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и др.